Babesia е апикомплексен паразит, който заразява червените кръвни клетки и се предава от кърлежи. Първоначално открит от румънския бактериолог Виктор Бабеш през 1888 г., оттогава са идентифицирани над 100 вида Babesia.
Разнообразието от пренасяни от кърлежи бактерии и паразити в кърлежи, събрани от природен парк Странджа в Югоизточна България
Кърлежите са важни носители на много различни зоонозни патогени. Към днешна дата има много изследвания за кърлежите и патогените, пренасяни от кърлежи (TBP), но само няколко са проведени в България. Настоящото проучване има за цел да открие разпространението на бактерии и паразити, пренасяни от кърлежи, срещащи се в Черно море в България, за да оцени зоонозния потенциал на пренасяните от кърлежи патогени, пренасяни от кърлежи в тази зона.
Методи
Общо кДНК от 1541 кърлежи (Dermacentor spp., Haemaphysalis spp., Hyalomma spp., Ixodes spp. и Rhipicephalus spp.), събрани в България по метода на маркиране или от гостоприемници, беше тествана в групи от по десет индивида за Anaplasma phagocytophilum, Babesia spp., Borrelia burgdorferi (s.l.), Rickettsia spp. и “Candidatus Neoehrlichia mikurensis” чрез конвенционален и количествен PCR в реално време. Впоследствие проби от положителни групи бяха тествани поотделно и произволна селекция от положителни PCR проби беше пречистена, секвенирана и анализирана.
Резултати
Общо 23,2% от кърлежите са били заразени с поне един от тестваните патогени. Най-високи нива на инфекция са отбелязани при нимфите (32,3%) и женските (27,5%). Установено е много високо разпространение на Rickettsia spp. (48,3%), следван от A. phagocytophilum (6,2%), Borrelia burgdorferi (s.l.) (1,7%), Babesia spp. (0,4%) и „Ca. Neoehrlichia mikurensis” (0,1%). При 2,5% от тестваните кърлежи са установени коинфекции (основно Ixodes spp.). Секвенирането разкрива наличието на Rickettsia monacensis, R. helvetica и R. aeschlimannii, Babesia microti и B. caballi и Theileria buffeli и Borrelia afzelli.
Заключение
Това проучване показва много високо разпространение на зоонозни Rickettsia spp. при кърлежи от България и умерено до ниско разпространение за всички други тествани патогени. Трябва да се има предвид, че ухапването от кърлежи от тази област може да доведе до заразяване с рикетсии при хора и бозайници.
Източник: https://parasitesandvectors.biomedcentral.com/articles/10.1186/s13071-018-2721-z
Бабезиоза при човека
В. Боева-Бангьозова, К. Енева, М. Мухтаров, П. Драгомирова
Цитат от публикацията:
„…Основният преносител на Babesia Divergens при хората е Ixodes ricinus, който е широко разпространен в Европа, включително и в България…“
От тук можете да изтеглите оригиналната публикация от българското издание Съвременна Медицина, 2018 година.
Бабезия в България по хората официално се води, че не съществува
Бабезия в България по хората се води, че не съществува, въпреки, че има живи хора българи, които имат и истински тестове от чужбина с доказана зараза, освен че паразитът им се вижда в кръвта.
Изследвания на Бабезия в България се правят само за видове, които трудно може да хванете тук и са предназначени само за хора, които са пътували в чужбина.
Изследвания на бабезия в България за този вид, с който може да се заразите в България, не се правят.
В много държави официален диагностичен метод е директно микроскопско наблюдение (като на картинката горе). С него просто се вижда паразитът в кръвта ви. В България не се практикуват такъв тип изследвания.
Бих искала да попитам къде се прави най-надежден тест за бабезия в България?
Благодаря Ви
Скъпа Анджела,
Благодарим Ви за въпроса, който засяга тема, болезнено позната на много хора, но за съжаление почти напълно игнорирана от официалната медицина в България. Истината е, че към момента в страната няма нито официално стандартизиран, нито широко достъпен и валидиран тест за бабезия, който да можем с чиста съвест да определим като „най-надежден“.
Бабезията е паразитен микроорганизъм от рода Babesia, който – подобно на маларията – заразява червените кръвни клетки. Проблемът обаче не е само в самия патоген, а в огромното му разнообразие – десетки известни видове, като само част от тях се откриват с търговските тестове. Повечето лаборатории в България, когато изобщо предлагат „тест за бабезия“, използват тестове, за които не е ясно нито кой ги произвежда, нито кой ги е валидирал. В повечето случаи става въпрос за един-единствен щам – обикновено Babesia microti – което оставя извън обсега на откриване всички останали потенциални видове, като Babesia divergens, Babesia duncani, и много други, които се срещат в Европа.
Друг проблем е, че често самите лекари и лаборатории не разполагат с клиничен опит в интерпретацията на резултатите. Един положителен резултат бива подминат с „няма значение“, а един фалшиво отрицателен се приема за абсолютна истина, с което пациентът остава без диагноза и без подкрепа.
В някои частни лаборатории в Европа се предлагат PCR тестове или индиректна имунофлуоресценция (IFA), но много често никъде не е описан нито производителят, нито каква чувствителност и специфичност има тестът.
Поради всички тези причини, голяма част от пациентите с хронични симптоми (особено с нощно изпотяване, задух, сърцебиене, болки в мускулите, необяснима анемия, или реакции на лечение с антималарийни средства) често търсят алтернатива в чужбина, където има по-добри възможности за тестване с по-широк обхват. Но това, разбира се, не е достъпно за всеки, нито е решение, което можем лесно да препоръчаме.
Разбираме колко е изтощително да търсиш отговори и да срещаш само стени. Но не сте сама. Все повече хора започват да се интересуват от реалната биологична основа на симптомите си. Продължавайте да задавате въпроси – дори и когато отговорите още не са налични. Самото търсене е акт на грижа и сила.
Ако някой от читателите има положителен опит с конкретна лаборатория в чужбина или България, ще се радваме да сподели, за да може това знание да достигне и до други.
С уважение и съпричастност
Добър вечер! Може ли да насока къде мога да изследвам тези три неща? Уж има, а пък няма? После говоря с друг по телефон с лаборатория и пак уж има. И накрая не било така, както ми е казал първия.