Доксициклинът намалява спирохетните структури ~90%, но увеличава броя на кръглите форми на лаймската болест около два пъти. Ето защо се предполага, че той временно намалява симптомите, но прави ситуацията много по-лоша в бъдеще.
Червената лента на графиката показва сериозното увеличение на кръглите тела на Борелия след 72 часа Доксициклин.
Оценка на in vitro антибиотична чувствителност на различни морфологични форми на Borrelia burgdorferi
Лаймската болест е заболяване, пренасяно от кърлежи, причинено от спирохета Borrelia burgdorferi. Въпреки че антибиотичната терапия обикновено е ефективна в началото на заболяването, може да настъпи рецидив, когато прилагането на антибиотици се преустанови. Проучванията предполагат, че резистентността и повторната поява на Лаймска болест може да се дължи на образуването на различни морфологични форми на B. burgdorferi, а именно кръгли тела (цисти) и подобни на биофилм колонии. Следователно по-доброто разбиране на ефекта на антибиотиците върху всички морфологични форми на B. burgdorferi е от решаващо значение за осигуряване на ефективна терапия за лаймска болест.
Методи:
Три морфологични форми на B. burgdorferi (спирохети, кръгли тела и подобни на биофилм колонии) бяха генерирани с помощта на нови методи за култивиране. Минималната инхибиторна концентрация и минималната бактерицидна концентрация на пет антимикробни средства (доксициклин, амоксицилин, тигециклин, метронидазол и тинидазол) срещу спирохетални форми на B. burgdorferi бяха оценени с помощта на стандартната публикувана техника за микроразреждане. След това чувствителността на спирохеталните и кръглите форми на тялото към антибиотиците беше тествана с помощта на флуоресцентна микроскопия (оцветяване на жизнеспособността с BacLight™) и микроскопия в тъмно поле (директно преброяване на клетките) и тези резултати бяха сравнени с техниката на микроразреждане. Качествените и количествените ефекти на антибиотиците срещу подобни на биофилм колонии бяха оценени с помощта на флуоресцентна микроскопия и микроскопия в тъмно поле, съответно.
Резултати:
Доксициклинът намалява спирохеталните структури ~90%, но увеличава броя на кръглите форми на тялото около два пъти. Амоксицилинът намалява спирохеталните форми с ~85%–90% и кръглите форми на тялото с ~68%, докато лечението с метронидазол води до намаляване на спирохетните структури с ~90% и кръглите форми на тялото с ~80%. Лечението с тигециклин и тинидазол намалява както спирохеталните, така и кръглите форми на тялото с ~80%–90%. Когато бяха оценени количествените ефекти върху подобните на биофилм колонии, петте антибиотика намаляват образуването на тези колонии само с 30%–55%. По отношение на качествените ефекти, само тинидазол намалява жизнеспособните организми с ~90%. След лечение с другите антибиотици, жизнеспособни организми бяха открити в 70%–85% от подобните на биофилм колонии.
Заключение:
Антибиотиците имат различни ефекти върху различните морфологични форми на B. burgdorferi. Устойчивостта на жизнеспособни организми в кръгли форми на тялото и подобни на биофилм колонии може да обясни неуспеха на лечението и персистиращите симптоми след антибиотична терапия на Лаймска болест.
Източник: Evaluation of in-vitro antibiotic susceptibility of different morphological forms of Borrelia burgdorferi
Eva Sapi, Navroop Kaur, Samuel Anyanwu, David F Luecke, Akshita Datar, Seema Patel, Michael Rossi, and Raphael B Stricker, 2011